ИСТОРИЯ
ДЕФИНИЦИЯ
ТИПОЛОГИЯ

ВИДОВЕ ВЕНТИЛАЦИЯ

РАЗДЕЛЯНЕ НА ФАСАДИТЕ (КУХИНИ)

ВЕНТИЛАЦИОНЕН РЕЖИМ
ТЕХНИЧЕСКО ОПИСАНИЕ
ЗАКЛЮЧЕНИЕ

ИСТОРИЯ

Историята на Дабъл скин Фасадите е описана в няколко книги, доклади и статии.

Saelens (2002) споменава, че “през 1849 г., Jean-Baptiste Jobard, по това време директор на промишления музей в Брюксел, са описани няколко ранни версии на механично вентилирани двойни фасади. Той споменава как през зимата трябва да вентилира горещ въздух между две остъклявания, а през лятото – студен въздух “.

Crespo, твърди, че за първи път дабъл скин окачена фасада е реализирана през 1903 г. в завода Steiff в Giengen, Германия. Според нея, приоритетите са да се увеличи дневната светлина в сградата, като се вземат предвид студеното време и силните ветрове в района. Решението е триетажна конструкция с приземен етаж, като двата горни етажа са запазени за работни помещения. Сградата е успешна и две допълнителни постройки са построени през 1904 и 1908 със същата дабъл скин система. Интересното е, че поради бюджетни съображения за конструкция на сградата е използван дървен материал, вместо стомана. Всички сгради са все още в употреба.

През 1903 г. арх. Ото Вагнер (1841 – 1918) печели конкурса за проект на сграда на “Post Office Savings Bank” във Виена, Австрия. Сградата, строена на два етапа от 1904 до 1912 година е с двоен оберлихт (покривно остъкляване) в основната зала. В края на 20-те от миналия век дабъл скин фасадите са били разработвани с други идеи. Две разработки могат да бъдат определени ясно. В Русия (тогава СССР) Моисей Яковлевич Гинзбург (1892 – 1946) експериментира с дабъл скин фасада в общински жилищен блок на Наркомфин (Народного комиссариата финансов СССР) в Москва (1928). Също така Льо Корбюзие (Le Corbusier 1887 – 1965) пак в Москва проектира офис сградата Центросоюз където също реализира дабъл скин фасада. Дори предлага да бъдат направени стъклени екрани с вакуум, вместо с въздух между херметически запечатани два слоя стъкла. Една година по-късно той ще започне проект за общежитие на Армията на спасението (Cite de Refuge – 1929) и Сграда Яснота (Immeuble Clarte – 1930) в Париж, където също са реализирани подобни идеи.

Малко или не технологиите на дабъл скин фасадите прогресират да края на 70-те и началото на 80-те. През 80-те този тип на фасади започват да набират скорост в реализирането им. Повечето от тези фасади са проектирани да използват околната среда за енергоефективност, като например офисите на Лесли и Годуин (Leslie and Godwin). В други случаи естетичния ефект на няколкото слоя стъкло е основния замисъл.

През 90-те години два фактора оказват силно влияние върху разпространението на дабъл скин фасадите. Нарастващата загриженост за околната среда влияят на архитектурните проекти, както от техническа гледна точка, но също така и политическото влияние, което правят “зелените сгради” добър имидж за корпоративна архитектура.

[Harris Poirazis: Double Skin Facades for Office Buildings – Literature Review. Division of Energy and Building Design, Department of Construction and Architecture, Lund Institute of Technology, Lund University, 2004. Report EBD-R–04/3] + допълнения от STUDIO CAD

ДЕФИНИЦИЯ
Дефиниции за Дабъл скин фасада (Double skin)

“Вентилираните двойни фасади могат да бъдат определени като две единични традиционни фасади, изпълнени една пред друга. Всяка една от тези две фасади се нарича скин (skin) (оттук и широко използваното наименование “вентилирани дабъл скин (double skin) фасади”). Вентилираната кухина – с ширина, която може да варира от няколко сантиметра до няколко метра (за най-широките, достъпни за ревизия кухини) – се намира между тези две “кожи”.

Съществуват фасадни концепции, където вентилацията в кухината се контролира от вентилатори и/или отвори, и други, където не се контролират (вентилацията в този случай става с постоянно фиксирани вентилационни отвори – естествена конвекция). Външният и вътрешният скин не са непременно плътни (например фасади с “жалюзи”). Автоматизираното оборудване, като подвижни слънцезащитни устройства, клапи или вентилатори, най-често са интегрирани в фасадата. Основната разлика между вентилираната двойна фасада и многослойните стъклопакети, със или без интегрирани устройства за слънцезащита в пространството между стъклата, е във възможността да се осъществява контролирана вентилация в кухината на двойната фасада.”

[Belgian Building Research Institute [BBRI]: Ventilated double facades – Classification and illustration of facade concepts, Department of Building Physics, Indoor Climate and Building Services, (2004)]

“По същество чифт стъклени “кожи” (“skins”), разделени от въздушен коридор. Обикновено основния слой служи за изолация. Въздушното пространство между слоевете стъкло действа като изолация срещу екстремни температури, вятър и звук. Слънцезащитните устройства обикновено се намират между двете “кожи”. Всички елементи могат да се подредят в различен брой пермутации и комбинации от прозрачни и непрозрачни зони.”

[Harrison K. & Meyer-Boake T.: The Tectonics of the Environmental Skin, University of Waterloo, School of Architecture, (2003)]

“Дабъл скин (Double skin) фасадата е система съставена от два стъклени слоя (“кожи”), разположени така, че да се образуват въздушни потоци в кухината между тях. Вентилацията в тази кухина може да бъде естествена, принудителна (с помощта на вентилатори) или механична. Освен от начина на вентилацията, източника и направлението на въздушния поток може да се различава в зависимост от различни условия, като климатични условия, употребата, местоположението, времето в денонощието, както и от стратегията на ОВК (Отопление, вентилация и климатизация). Стъклените слоеве (“кожи”) могат да бъдат изпълнени от единично стъкло или стъклопакет, като разстоянието между тях е от 20 сантиметра до 2 метра. Често, за защита и освобождаване на топлината през охладителния период слънцезащитите се поставят в кухината.”

[Belgian Building Research Institute [BBRI]: Ventilated double facades – Classification and illustration of facade concepts, Department of Building Physics, Indoor Climate and Building Services, (2004)]